На 38 км от столицата София се намира едно от многобройните села, разположени в столичната област. Неговото име е Бучин проход, което има силно изразен и предимно планински район. Искрецка река тече през селото, към което се числят цели 16 на брой махали. В северна и южна посока от селото има два сравнително високи хълмисти области, където се намира главната селска част. Откритият характер на тези хълмове дава възможност на любителите на туризма и на природата да се насладят на гледките, разкриващи се в околността. Стара планина, Люлин и Витоша са три от българските планини, всяка една от които приютява част от селото. Козница и Ком се извисяват в северозападна посока от селото, а около мястото минава и известното Ломско шосе. На него е наречена една от станциите на метрото, пътуващо в посока Надежда. Двете страни на шосето са покрити със зеленина, поради което разположените там махали не се виждат.
Културните и природни забележителности в Бучин проход са сравнително много на брой поне що се отнася до населено място от типа село. На първо място това е паметник, построен в чест на загиналите мъже по време на водените от страната ни войни. Бучина Острица и Чепън планина са други две известни области, разположени в посока югозапад. По-точно това не са области, а възвишения. Местният събор всяка година в селото се провежда по едно и също време – на празника Света Троица. Трънливата растителност, която изобилства в района на селото, дава основание на местните жители да смятат, че името на населеното място произлиза точно от там. Полетата отвъд хълмовете са пълни с тръни и няма начин съгласно преданията човек да не се набучи на някой трън. Но има още една интересна версия относно името на селото. Някога по тези места имало гъста и буйна гора, която при силен вятър бучала много силно. Звукът се чувал на далечно разстояние. Това бучене било страшно за много хора и доста голяма част от тях не набрали смелост да минат през гората, когато имало подобни ветрове. Дори има още една интересна история, свързана с двама лекари.
Унтирберг и Георги Золотович са лекари от столицата и през 1886-та година им се налага да окажат медицинска помощ на нуждаещ се човек. В село Бов се извършва нападение от разбойници и въпросният някой заедно с още няколко души се нуждае от оказване на помощ. Но лекарите стигат с файтон само до село Бучино, след което се връщат назад по пътя. Предполага се, че се уплашили именно от силното ветровито бучене. Но медицинските лица казват за свое оправдание, че не са в състояние да изкачат с файтона големия баир, започващ от Бучино. По думите на лекарите този баир е толкова масивен и трудно преодолим, че е невъзможно да се премине за един ден. Налага се да се преспи някъде на върха. Но замръкналите там хора изведнъж се оказват заобиколени от усои и дълбока пропаст, пропадането в която изглежда твърде вероятно и дори неизбежно. Всичко това са по-скоро легенди, отколкото истинно твърдение.
